Колко далеч стигат мечтите ни? И наистина ли трябва да ги стигнем? Или пък да!?

     Да... наистина човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Но се питам, дали това е достатъчно, за да постигне мечтите си? И... аджеба, като ги достигне... после какво? Трябва да отпрати мечтите си още по-напред, по-високо и по-далеч, за да е отново в играта и да се развива, да върви към мечтите си.

    Една моя добра приятелка преди време бе сложила на профила си в скайп следното твърдение „Без действие всички мечти си остават просто мечти...” Това много ме раздвои. Започнах да се питам – дали е по-добре да оставиш мечтите си високо, за да не се зацапват с прахта на ежедневната суета или трябва да се стремим на всяка цена да ги реализираме. И, като ги реализираме... човек не може да живее без мечти. Но пък да живееш, само мечтаейки, без да се докоснеш до мечтите си...

    И дали трябва мечтите да са реални (няма как да не се сетя за модела S.M.A.R.T. в който вкарваме всичките си цели, това вече е професионално изкривяване J) или може да са вълшебни, фантастични, неземни...

...всъщност, стигнах до разбирането, че човек трябва да има две секции с мечти (не мога да се преборя с това, че всичко подреждам и сортирам...) и една в процес на разработка. Едната секция трябва да са достижими мечти – такива, които да карат човек да работи върху себе си – да спортува, да учи, да практикува, за да достигне своя образ за идеал, мечтаната работа или партньор. Втората секция трябва да са вълшебните мечти – мечта за звездна кариера, за нереален живот на русалка, за живот на друга планета... и не, изобщо не се подсмихвайте, човек има нужда от такива мечти. От мечтата за Дядо Коледа, за вълшебния свят на Алиса.... без тези мечти нямаше да сме това, което сме днес, нямаше да имаме способността да общуваме с децата си... А мечтата, която е в проекция – човек не бива да спира да мечтае... нито за миг. Винаги трябва да има мечта, над която да работи... нали така? 

А.Илиева